Експерт: Първата слънчева мартенска седмица показа ужасяващото положение, в което се намира българската енергетика
Боян Рашев е експерт в ръководството на околната среда, естествените запаси и силата. В своя обява в обществените мрежи изясни защо българската енергетика се намира в ужасяващо състояние.
" Броени дни след ледения февруари, пристигна първата слънчева мартенска седмица. Тя ясно сподели ужасяващото състояние, в което се намира българската енергетика.
Разликата в чистото ползване на електричество сред 8-ма (студената) и 10-та (топлата) седмица е цели 256 GWh или приблизително 1500 MW товар на системата във всяка една секунда. Разликата в пиковото ползване в 19:00 доближава 2000-2300 MW. Това ясно демонстрира какъв брой огромно е въздействието на отоплението и какъв брой проблематично за системата е да се отопляваме всеобщо за ток. Въпросната разлика през февруари беше покривана от лигнитните Топлоелектрическа централа благодарение на огромните Водноелектрическа централа на НЕК. Нямаме различен енергиен източник, който може да я обезпечи.
Въпреки извънредно ниското ползване и огромното слънцегреене през 10-та седмица, 4700 MW конфигурирани фотоволтаици още веднъж осигуриха по-малко електричество от лигнитните Топлоелектрическа централа - 146 GWh против 182 GWh. Поглед върху втората графика демонстрира какво се случва на практика всеки ден:
Слънцето изгрява заран, бързо набира мощ и в 11:00 към този момент обезпечава към 3200-3300 MW, достигайки над 75% от общия товар на системата, който тогава пък пада към най-малко (около 4000 MW), тъй като никой към този момент не се отоплява. В това време обаче някои централи просто не могат да понижат мощности под несъмнено равнище - АЕЦ Козлодуй дава устойчиво над 2000 MW, топлофикациите също прибавят към 300 MW, а лигнитните Топлоелектрическа централа доближават 30% от потенциала на дребното работещи блокове, на които се разчита след залез слънце. Това значи, че в системата наложително има едни към 3000 MW, които няма по какъв начин да бъдат лимитирани. В резултат макар огромния експорт, цената всеки ден внезапно пада покрай 0 лева./MWh в продължение на към 5 часа. В неделя видяхме и първите негативни цени за годината.
По принцип кривата на произвеждане на слънчевите централи денем съставлява съвършена камбана с ясно изразен връх в диапазона 12-13 ч. Ако погледнете деликатно втората графика, ще забележите внезапния спад на производството на фотоволтаиците през 10-та седмица след 11:00. Това значи, че 4700 MW конфигурирана мощ доближава пик от единствено 3300 MW. Това срутва цените и вместо да усилват производството над 4000 MW, фотоволтаиците се изключват от системата, когато могат и би трябвало да създават най-вече. Голяма част от евентуалното им произвеждане просто не се осъществя, а голямата част от силата им отива за експорт на близки до нулата цени.
Докато неинформираната аудитория се кефи какъв брой хубаво било да имаме толкоз " безвъзмездна " слънчева сила, вложителите във фотоволтаици и банките кършат ръце. Липсата на основни доходи от борсата още през първата слънчева седмица на март не вещае положителни бизнес резултати за тях. Малко са тези, които могат да си разрешат задоволително акумулатори, с които могат да трансферират повече от 30 минути от производството за продажба на високите цени вечер. Вижда се на графиката какъв брой дребно е това количество след 18:00. Няма по какъв начин да се усили доста при тези батерийни технологии.
Оттук нататък ще става единствено по-зле. Дните ще порастват, слънцето ще грее още повече, потреблението няма да пораства. Същото ще се случва и в прилежащите страни, т.е. пазар за този ток няма да има. Цените ще са към нулата или негативни съвсем всекидневно.
Ако казусът засягаше единствено слънчевите централи, нямаше да има драма. Обаче самоубийството им влече цялата ни елекроенергетика към мудна гибел. Централите, които не могат да стопират и потеглят внезапно - лигнитните Топлоелектрическа централа (АЕЦ продава единствено на ниска цена базов товар) - няма по какъв начин да оцелеят в такива условия. А тъкмо те обезпечават системата в дългите интервали, когато няма слънце - всяка вечер и всяка зима. Понякога им оказват помощ огромните Водноелектрическа централа, само че язовирите не постоянно са цялостни, тъй че на това не може да се разчита сигурно.
Газовите Топлоелектрическа централа на прилежащи страни са доста по-гъвкави - могат да да подвигат и смъкват мощността в пъти за минути. Освен това цените на емисионните квоти не им тежат толкоз. Всяка вечер те ще изместват от пазара нашите лигнитни Топлоелектрическа централа. България ще изнася ток на нулеви цени денем и ще внася извънредно скъпо заран и вечер. На доктрина ще сме експортьор на ток, на процедура - ще имаме тежко негативен чист финансов резултат от търговията. На всичкото от горната страна още хиляди мегавати слънчеви централи чакат присъединение...
В тази обстановка губим всички.
Инвеститорите в солари и банките губят. Мините и лигнитните Топлоелектрическа централа губят. Инвестициите в електропреносна и разпределителна мрежа няма по какъв начин да бъдат върнати с облага. Индустрията губи, тъй като не може да разчита на ниски цени за няколко часа - свръхцените в останалото време я унищожават. Домакинствата бихме губили доста на свободния пазар, тъй като цените са ниски, когато работи единствено хладилникът и шокиращо високи, когато е студено и мрачно.
Близките до нула или негативни цени са към този момент всеобщо събитие в пазарите с високо навлизане на краткотрайни енергийни източници (модерните ВЕИ от слънце и вятър). Те погребват освен нашата енергетика. Положението в Австралия, Калифорния, Германия, Англия е още по-лошо. Системните разноски - за балансиране, осигуяване на потенциал, транспорт и така нататък - порастват експоненциално. Всъщност, крайната цена на тока към този момент се образува в доста дребна степен от борсата и в доста по-голяма - от покриване на систематични разноски, такси и неизбежни дотации за мини и Топлоелектрическа централа, без които просто няма да имаме ток.
Кой е отговорен, с цел да стигнем дотук?
Държавата, несъмнено. Това е директен резултат от държавната (европейска) политика в енергетиката.
Кой може да реши казуса?
Държавата, несъмнено. Обаче е нужно държавно управление, при което националният интерес да надделее над комбинирата мощ на европейското енергийно безумство и хранилката на грантовете.
А нека, но едва ли... ", приключва Рашев.
" Броени дни след ледения февруари, пристигна първата слънчева мартенска седмица. Тя ясно сподели ужасяващото състояние, в което се намира българската енергетика.
Разликата в чистото ползване на електричество сред 8-ма (студената) и 10-та (топлата) седмица е цели 256 GWh или приблизително 1500 MW товар на системата във всяка една секунда. Разликата в пиковото ползване в 19:00 доближава 2000-2300 MW. Това ясно демонстрира какъв брой огромно е въздействието на отоплението и какъв брой проблематично за системата е да се отопляваме всеобщо за ток. Въпросната разлика през февруари беше покривана от лигнитните Топлоелектрическа централа благодарение на огромните Водноелектрическа централа на НЕК. Нямаме различен енергиен източник, който може да я обезпечи.
Въпреки извънредно ниското ползване и огромното слънцегреене през 10-та седмица, 4700 MW конфигурирани фотоволтаици още веднъж осигуриха по-малко електричество от лигнитните Топлоелектрическа централа - 146 GWh против 182 GWh. Поглед върху втората графика демонстрира какво се случва на практика всеки ден:
Слънцето изгрява заран, бързо набира мощ и в 11:00 към този момент обезпечава към 3200-3300 MW, достигайки над 75% от общия товар на системата, който тогава пък пада към най-малко (около 4000 MW), тъй като никой към този момент не се отоплява. В това време обаче някои централи просто не могат да понижат мощности под несъмнено равнище - АЕЦ Козлодуй дава устойчиво над 2000 MW, топлофикациите също прибавят към 300 MW, а лигнитните Топлоелектрическа централа доближават 30% от потенциала на дребното работещи блокове, на които се разчита след залез слънце. Това значи, че в системата наложително има едни към 3000 MW, които няма по какъв начин да бъдат лимитирани. В резултат макар огромния експорт, цената всеки ден внезапно пада покрай 0 лева./MWh в продължение на към 5 часа. В неделя видяхме и първите негативни цени за годината.
По принцип кривата на произвеждане на слънчевите централи денем съставлява съвършена камбана с ясно изразен връх в диапазона 12-13 ч. Ако погледнете деликатно втората графика, ще забележите внезапния спад на производството на фотоволтаиците през 10-та седмица след 11:00. Това значи, че 4700 MW конфигурирана мощ доближава пик от единствено 3300 MW. Това срутва цените и вместо да усилват производството над 4000 MW, фотоволтаиците се изключват от системата, когато могат и би трябвало да създават най-вече. Голяма част от евентуалното им произвеждане просто не се осъществя, а голямата част от силата им отива за експорт на близки до нулата цени.
Докато неинформираната аудитория се кефи какъв брой хубаво било да имаме толкоз " безвъзмездна " слънчева сила, вложителите във фотоволтаици и банките кършат ръце. Липсата на основни доходи от борсата още през първата слънчева седмица на март не вещае положителни бизнес резултати за тях. Малко са тези, които могат да си разрешат задоволително акумулатори, с които могат да трансферират повече от 30 минути от производството за продажба на високите цени вечер. Вижда се на графиката какъв брой дребно е това количество след 18:00. Няма по какъв начин да се усили доста при тези батерийни технологии.
Оттук нататък ще става единствено по-зле. Дните ще порастват, слънцето ще грее още повече, потреблението няма да пораства. Същото ще се случва и в прилежащите страни, т.е. пазар за този ток няма да има. Цените ще са към нулата или негативни съвсем всекидневно.
Ако казусът засягаше единствено слънчевите централи, нямаше да има драма. Обаче самоубийството им влече цялата ни елекроенергетика към мудна гибел. Централите, които не могат да стопират и потеглят внезапно - лигнитните Топлоелектрическа централа (АЕЦ продава единствено на ниска цена базов товар) - няма по какъв начин да оцелеят в такива условия. А тъкмо те обезпечават системата в дългите интервали, когато няма слънце - всяка вечер и всяка зима. Понякога им оказват помощ огромните Водноелектрическа централа, само че язовирите не постоянно са цялостни, тъй че на това не може да се разчита сигурно.
Газовите Топлоелектрическа централа на прилежащи страни са доста по-гъвкави - могат да да подвигат и смъкват мощността в пъти за минути. Освен това цените на емисионните квоти не им тежат толкоз. Всяка вечер те ще изместват от пазара нашите лигнитни Топлоелектрическа централа. България ще изнася ток на нулеви цени денем и ще внася извънредно скъпо заран и вечер. На доктрина ще сме експортьор на ток, на процедура - ще имаме тежко негативен чист финансов резултат от търговията. На всичкото от горната страна още хиляди мегавати слънчеви централи чакат присъединение...
В тази обстановка губим всички.
Инвеститорите в солари и банките губят. Мините и лигнитните Топлоелектрическа централа губят. Инвестициите в електропреносна и разпределителна мрежа няма по какъв начин да бъдат върнати с облага. Индустрията губи, тъй като не може да разчита на ниски цени за няколко часа - свръхцените в останалото време я унищожават. Домакинствата бихме губили доста на свободния пазар, тъй като цените са ниски, когато работи единствено хладилникът и шокиращо високи, когато е студено и мрачно.
Близките до нула или негативни цени са към този момент всеобщо събитие в пазарите с високо навлизане на краткотрайни енергийни източници (модерните ВЕИ от слънце и вятър). Те погребват освен нашата енергетика. Положението в Австралия, Калифорния, Германия, Англия е още по-лошо. Системните разноски - за балансиране, осигуяване на потенциал, транспорт и така нататък - порастват експоненциално. Всъщност, крайната цена на тока към този момент се образува в доста дребна степен от борсата и в доста по-голяма - от покриване на систематични разноски, такси и неизбежни дотации за мини и Топлоелектрическа централа, без които просто няма да имаме ток.
Кой е отговорен, с цел да стигнем дотук?
Държавата, несъмнено. Това е директен резултат от държавната (европейска) политика в енергетиката.
Кой може да реши казуса?
Държавата, несъмнено. Обаче е нужно държавно управление, при което националният интерес да надделее над комбинирата мощ на европейското енергийно безумство и хранилката на грантовете.
А нека, но едва ли... ", приключва Рашев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ